Sábado 9 Jan 2010, 18h:23
Така де, защо да не опитам да резюмирам какво чух тази година в текст?
Мога да разделя случките тази година на две категории - нови музика, които открих и жива музика, която чух. Открих не като откриването на колелото, а като осъзнаването, че зад ъгъла на блока, в който живея, има невероятно приятно кафене и то винаги е било там през последните 5 години. Без никак да се е променило. Ама никак, даже хартийките "добре дошли на новото място" по стените вече са добре пожълтели, но е ясно, че никой няма да посмее да ги махне.
В първата група ще трябва да попаднат Suede, Muse, Goldfrapp и Beatles. Знам, знам - "Бийтълз!? Човече! Това съществува от 60те години, къде си бил до сега?". Така е, но аз чак съвсем скоро ги чух наистина. Какво да се прави? Но да карам в ред.
Suede - Британски поп? Кой, за Бога, би го определил така сега? Dog Man Star ми дава надежда, че някой ден хора като Бритни и Лейди Гага (а!? ГаГа?) ще разберат за какво са на тоя свят и ще направят нещо смислено. Е, може би не точно те и определено не всички, но все някой от подобните.
Muse - The Resistance беше супер приятна изненада за мен. Ето, те може да са едни от подобните.
Goldfrapp - Да, бях слушал и преди. Всъщност доста послушвах Felt Mountain, но разбрах колко е пленяващ гласа на Alison чак след като почнах да въртя Seventh Tree до полуда. Чувам, че ще правят нещо ново. Стискам палци да е поне толкова красиво.
И накрая бих написал нещо за Beatles. Но какво мога да кажа за тях? Едва ли нещо, което не е вече казано десетки пъти.
Идва ред на втория вид музикални случки за мен - концерти. Ще спомена по - интересните. Имаше чакани с нетърпение, като Marillion и Asia. Имаше и абсолютни изненади от рода на "какво правя тук?" като Glenn Miller Orchestra. И едните, и другите ще запоня с добро.
Вечерта на коцерта на Asia беше много хубава за мен ВЪПРЕКИ хилядите неща, които се опитаха да я провалят. Мога да кажа, че съм доволен от преживяването. Крайната сметка е - браво, браво! Дано всеки концерт на който бъда до края на живота си е поне толкова добър.
Marillion ги чакахме с месеци. Бях там, но май не можах да разбера случващото се около мен напълно. От външни източници оставам с впечатлението, че е било страхотно, макар моите спомени да се неясни. Кога ще мога да ги видя напълно здрав и в подходяща форма за концерт? Скоро, никога?
Оркестъра на Глен Милър? Защо попаднах в Зала 1 тогава? Струваше ли си? До сега не мога да определя. Приятна музика, която всякаш звучеше от радио приемник в Megaton. И май с това се изчерпват много хубавите страни. Защо? Всичко друго ми се видя кухо, малко вяло. А за диригенто-пияниста, който наблягаше на всяка дума просто не е редно да се отделя прекалено много място. Само ще кажа, че всеки път със смъртен ужас чаквах неговото следващо приближаване до микрофона.
Какво казах до тук? Изглежда нищо, но поне го написах и подредих нещата в нагледен вид :) Догодина - повече