Well I can crush
a thousand stars and drain your love
But it never ever seems to be enough
Rape my mind and use my body up
A Thousand Stars, and your love
Наложи ми се да качвам музика на дискове, за да освободя място на компютъра (за нова музика, разбира се, понеже филми така и не се научих да гледам, освен ако някой не ме замъкне за косата и не ме завърже в киното), оказа се, че празни вече нямам и онова нещо, в което си държа дисковете, е запълнено отдавна. Което ме наведе на мисълта, че няма да е зле да подредя някъде нещата, които се каня да прослушам и все забравям. Така че ако някой въобще е очаквал да прочете нещо смислено, може да цъкне на хиксчето горе и да си вземе Сабазий на Кристин Димитрова, щото са яки и книгата, и тя.
Тъй, в списъка на свалени и готови за чуване неща, са:
Johnny Cash
(!и да намеря отнякъде новия
Kultur Shock!)
The Human Equation на
Ayreon, който свалих преди повече от година по препоръка на Николай
Down по -сериозно, като ми дойде акъла за жегав, тежък, блусарски откровен метъл
Five Horse Johnson в подобна категория - покрай
Siena Root и на тях трябва да отделя време : )
Nirvana и
Pearl Jam така и не ме пипнаха както трябва - вероятно просто грънджа не е от моите стилове, но ми напомня да опитам
Alice in Chains - онова акустично EP от Росен беше прекрасно : )
Clutch, щото все някога ще направят едно турне заедно с
Monster Magnet, ще минат през България, ще ни свирят на бургаския плаж и тогава ще трябва да им знам текстовете наизуст, докато гриза пясъка от кеф :Р (! и да се разтърся за още нещо на
Blind Dog !)
Ray Charles също си чака реда
може би да опитам пак поне първите два
Oasis-a - има вариант тримата, които са ми ги хвалили, да са прави, но засега ми влизат прекалено импотентни
A Perfect Circle, като не толкова трипосваща алтернатива на
Tool
Asian Dub Foundation, когато не искам нищо конкретно, а просто красив звук
мяркат ми се и едни
Corrosion of Conformity, за които имам смътен спомен, че съм чела някъде из rawk (вероятно като се ровех из статията за стоунъра)
да чуя нещо друго на
Led Zeppelin, освен единицата, двойката и четворката - същото се отнася за
Jimi Hendrix,
Nick Cave & The Bad Seeds
и нека дам шанс на
Radiohead и
Porcupine Tree
когато пък погледнах музиката, която не е покатерена на дискове, а си кисне кротко на харда, изскочиха -
PJ Harvey - понеже, също като Zeppelin, много се дразня, когато имам всичко на даден музикант и въртя все няколкото най-добри неща - има си фенска красота в обикновено грубите, недоизпипани първи албуми, пък при нея дори те са красиви
Little Richard - дори не знам защо го имам; вероятно резултат от някоя весела вечер с
Jerry Lee Lewis, когато съм решила, че ми трябва разнообразие
Faith No More, понеже ще ми дойдат на крака, а аз също ще им дойда на крака - а преди месеци изглеждаха приятни
Ray Wilson, wtf? пак не знам откъде е дошъл (освен един бегъл спомен за Иво и търсенето ми на нещо подходящо за 2 през нощта, но не съм убедена). Е, няма да го върнем
Иначе, разни буукмаркнати линкове към myspaceове и ревюта ми бутат и
Phoenix Effect,
Hawkind,
Asteroid,
Activator,
Dozer,
Halfway to Gone и
Alabama Thunderpussy,
Crowbar и
Greenleaf . Нямам НИКАКВО понятие кога и защо съм си отбелязала тия банди, но ще .се доверя сляпо на преценката си в някакъв отминал момент и ще дърпам.
Музиката никога не е достатъчна. Никога. Ебати крастата. А това горе е просто списък - линкове и следи от всичката емоция, която ще получа, докопвайки се до всичко, което съм набелязала - просто символни знаци на всичкото треперене и мрънкане "Ама ИСКАМ ги на живо!", на всичкото споделяне с приятели и кимването, с което си казваме - да, те РАЗБИРАТ. Те знаят какво е музиката и благодаря на всеки бог по света, че ги има.