• Råg I Ryggen (Ita)

    Nov 29 2009, 1h55 por heavylione

    In Svezia nei primi anni 70 bands e artisti nascevano come funghi dopo la pioggia in agosto ed ogni cantina o garage aveva la sua versione di Bob Dylan, Led Zeppelin o Rolling Stones. Nel sobborgo di Stoccolma, Bromma, i compagni di classe Björn Aggemyr (chitarra) e Björn "Nysse" (guitar) Nyström cominciarono a strimpellare i loro strumenti quando erano appena dodicenni. Il tastierista Christer Sjöborg si unì e Kurt Persson suonò la batteria con loro per un breve periodo. Fu presto sostituito da Peter Sandberg e decisero di chiamarsi Goda Vänner & Musik (Buoni Amici & Musica). Questi quattro ragazzi provavano in una piccola stanza di 3,5 X 3,5 metri nello scantinato del padre di Nysse, e principalmente facevano pezzi delle band britanniche di del periodo come Deep Purple o Uriah Heep. Björn e Nysse riuscirono a persuadere il loro insegnante alla scuola Riksbyskolan di Bromma a permettergli di mostrare il loro talento agli altri scolari. La proposta fu accettata, ma avrebbero dovuto portare la propria strumentazione, problema che fu risolto invitando il fratello di Björn, Jan Aggemyr, nella band. Jan aveva la patente ed un'auto, una chitarra elettrica e la capacità di usarla, il che era proprio ciò che serviva. Poco prima del loro debutto i ragazzi avevano trovato un pacchetto di pane raffermo nella sala prove. La marca era Wasa Bröd e l'etichetta "ger råg I ryggen" (dà forza e coraggio) catturò subito la loro attenzione, e fu così che nacque il nome Råg I Ryggen.
    A quel tempo, nel 1974, i ragazzi nella band avevano tra i 15 ed i 20 anni, ma avevano già equipaggiamento musicale e attrezzature da non sfigurare di fronte a band ricche e famose, come Yes o King Crimson. I chitarristi Jan e Nysse suonavano chitarre Gibson o fatte da loro, Björn aveva un basso Rickenbacker, e Peter suonava un drum kit Rogers completo. Il tastierista Christer aveva una dozzina di tastiere, tra cui uno dei primi Mini Moogs svedesi e un Hammond A-100 con 2 speaker Leslie da 150 watt! Il suo materiale da solo avrebbe riempito per metà il pullman dei Råg I Ryggen, senza contare il problema di averlo sempre stipato nella cantina del padre di Nysse mentre provavano.
    Nel 1974 la band suonava regolarmente a Stoccolma e nei sobborghi nelle vicinanze, e parteciparono anche ad un concorso che serviva per scoprire nuovi talenti musicali. In quel periodo era Nysse il cantante della band, anche se circa metà del loro repertorio era strumentale. Nederlaget è il nome di un'altra band che si esibì quella notte e il loro vocalist, Jonas Warnerbring, fu notato dai Råg I Ryggen. E' il figlio del famoso cantante Östen Warnerbring che ha rappresentato la Svezia all'Eurovision Song Contest negli anni 60, tuttavia i loro stili vocali non sono né simili né comparabili. Jonas fu avvicinato da Nysse e Björn quella sera e fu presto convinto a lasciare i Nederlaget in favore dei Råg I Ryggen. Con il nuovo vocalist, la band si poteva concentrare maggiormente sul proprio materiale e riprese a suonare nella piccola cantina, a dispetto del fatto che i Råg I Ryggen adesso erano in 6 e più orientati verso sonorità , pur non tradendo le loro radici che affondavano nell' . I genitori di Nysse non si lamentarono mai della musica pesante che veniva da sotto, nemmeno quando una finestra si ruppe a causa del volume esagerato.
    Una sera quell'autunno Peter era uscito a bere con alcuni amici, e mentre aspettava il treno per tornare a casa fece amicizia con Kjell Gradin, un anziano gentleman che guarda caso gestiva un'etichetta discografica! Nel loro stato di alterazione alcolica si accordarono subito per un test recording e solo poche settimane più tardi la band aveva ordinato tutto il suo equipaggiamento in un piccolo studio di Sundbyberg. Råg I Ryggen aveva suonato Spångaforsens Brus ed una canzone ormai sconosciuta, ma né Kjell Gradin né il suo piccolo studio erano preparati per l'assalto musicale e questa registrazione fu rovinata dal suono pesantemente distorto. L'etichetta Rondo aveva precedentemente registrato solo Göingeflickorna ed altre band vocali molto soft, ma questo non scoraggiò Kjel che fece un altro tentativo di registrare i suoi nuovi apprendisti appena scoperti. Prenotò l'EMI-studio di Skärmarbrink - che era uno dei più moderni studios a 16 canali della Svezia a quei tempi - per due giorni interi per registrare un album con la band. Le date erano il 22 ed il 23 di febbraio e presto si presentò un altro problema. I testi di alcune canzoni erano di solito improvvisati sul palco, ma la band pensò che non avrebbe funzionato in studio. Il testo per Naked Man fu scritto il giorno prima della registrazione e il tocco finale per Queen Of Darkness fu dato nelle ore precedenti l'arrivo allo studio alle 09.00 AM. L'album fu registrato in 16 ore. Tutti gli strumenti, tranne il sintetizzatore, furono registrati live il primo giorno, mentre tutte le parti vocali e il mixaggio furono fatti il secondo giorno. Fu scoperto qualche piccolo errore, ma non c'era tempo per il redub, e tuttavia ascoltando l' album oggi queste piccole cose danno autenticità al groove ed alla musica.
    L'album eponimo uscì nell'aprile 1975 e qualcuna delle canzoni in lingua svedese fu trasmessa in radio. Rondo sembrava credere nella musica dei Råg I Ryggen così distribuì tra le 8000 e le 10000 copie dell'album e prenotò la partecipazione al Gröna Lund per il 3 luglio. L'album fu distribuito da EMI in Svezia ma non all'estero. Nel periodo in cui l'album fu preparato la band aveva almeno 2 esibizioni dal vivo alla settimana e provava 2 o 3 volte alla settimana mentre ognuno lavorava anche a tempo pieno (quattro di loro lavoravano in negozi di musica!). I fan dei Råg I Ryggen a Stoccolma crescevano sempre più e a volte loro regalavano dischi alle persone del pubblico che avevano il coraggio di salire sul palco e cantare con loro e questo accadeva abbastanza frequentemente. La band aveva il proprio tecnico del suono ed un amico che si occupava delle luci allo stesso modo di un rigido codice morale: non era permesso l'uso di alcol prima e durante l'esibizione, anche se il pubblico ne faceva uso per essere "carico". Le esibizioni di solito consistevano di 2 sessioni di 45 minuti, e di solito loro erano l'unica band della serata, anche se una volta ebbero un concerto assieme alla band Nature.
    Quando arrivò il giorno del concerto al Gröna Lund, l'arrangiatore disse che sarebbe stato loro permesso di suonare per mezz'ora al massimo, e dovettero pianificare una lista di canzoni adatta. Il volume fu regolato dalla stessa band e la loro performance fu la seconda più rumorosa mai registrata al Gröna Lund (solo i Wishbone Ash erano stati più rumorosi). Tutto fu molto bello con una grande connessione col pubblico, ma quando mancava solo il coro finale di Sanningsserum qualcuno tagliò la corrente! Questo era già accaduto a Jimi Hendrix circa sette anni prima, e quell'evento fa ormai parte del folklore del Gröna Lund, ma questo lasciò sia i Råg I Ryggen che il pubblico sbalorditi. Gli elettricisti del Gröna Lund inizialmente dichiararono che un fusibile era saltato, ma in seguito ammisero che avevano effettivamente tagliato la corrente per evitare che i Råg I Ryggen suonassero anche solo un secondo in più del consentito.
    La band suonava anche fuori Stoccolma, in posti come Norrtälje, Orsa e Gävle. La distanza non era mai esagerata e la band tornava a casa dei genitori di Nysse dopo ogni concerto, dove la attendevano dei panini o una tarda cena.
    Il contratto tra i Råg I Ryggen e Rondo diceva che sarebbero dovute essere registrate più canzoni, ma essere week end rockstar e allo stesso tempo avere lavori a tempo pieno - combinato con la crescita di differenze musicali - alla fine ebbe un effetto negativo sulla band. All'inizio del 1976 il cantante Jonas Warnerbring ed il batterista Peter Sandberg lasciarono il gruppo e furono sostituiti rispettivamente da Bo Lantz e Jonas Edgren. Questo portò nuove influenze e una nuova direzione musicale. Le canzoni divennero più complesse e i testi spiritosi vennero eliminati per lasciare il posto a discorsi più seri. Tristemente questo non funzionò molto bene e la band fece solo pochi concerti prima di sciogliersi circa sei mesi dopo. Non esiste materiale scritto dall' ultima line- up della band in studio, e c è solo un live di qualità mediocre. Questo è triste, anche perchè l' LP originale si può trovare ad un prezzo oscillante tra i 100 ed i 150 dollari, e l'album è considerato un classico tra i conoscitori del e dell svedese.

    [Dal booklet del CD Råg I Ryggen scritto da Tobias Petterson]
  • Топ 10: 2000-2009

    Dez 13 2009, 23h34 por VelBG

    До края на десетилетието остават броени дни, и неминуемо възниква въпросът какво то ще ни остави като музикално наследство. И макар остатъците на някаква музикална стойност от началото на десетилетието в попмузиката вече напълно да са изчезнали, това не значи, че и до ден днешен не се прави хубава музика. Ако окончателното израждане на MTV, производните му поп канали и културата, която произвеждат, са негативното явление на десетилетието, то навлизането на Интернет и спадането на разходите по записване на музика са позитивното такова. На практика всеки може с минимална инвестиция да материализира своите идеи, след което да ги разпространи чрез Мрежата. Този процес все още не е завършил, главно поради многобройните хватки на вече ненужните посредници – звукозаписните комании – но в близките 5 години ще наблюдаваме нова форма на разпространение на музика – не по рафтове в магазини, а чрез iTunes, last.fm и уебсайтовете на артистите.

    Ще изложа моя личен топ10 на албумите от това десетилетие, естествено крайно субективно и без каквото и да било съобразяване с това колко известен или продаван е албумът (въпреки че тогава поредната компилация на Бийтълс би трябвало да е #1).

    10.Gazpacho– Night (2007)



    Този албум е олицетворение на горните ми думи. Gazpacho са група ентусиасти, с нормални 'day-time' работи, които се събират да свирят през уикендите. Но те притежават нещо, убягващо на много от по-популярните им връстници – вдъхновение и идеи. През 2004 Marillion ги забелязват и ги взимат за подгряваща група на своето поредно турне. Макар и да стават познати на далеч повече хора, те запазват своя независим дух – не подписват договор с музикална компания и продължават да разпространяват музиката си чрез Интернет. Night (засега) е връх в тяхното творчество – полу-концептуален албум за сънищата и връзката им с реалността. Музиката е хипнотична, наситена и освободена от всякакви конвенции. Gazpacho умело съчетават psychedelia, progressive-, alternative- и post-rock, както и класическа музика в едно неразривно цяло, в което на практика са неотличими. А малкото кончерто за пиано и цигулка, с което албумът завършва, е един от най-любимите ми музикални моменти в последните години.

    9. Brett Anderson – Wilderness (2008)




    Всеки е чувал Suede. Beautiful Ones, Trash, The Drowners... все образцови и безотказно съблазнителни поп песни, написани и изпети от най-добрия глас от Scott Walker насам – Brett Anderson. Но дори и изпълнител от такава величина не може да бъде вечно под светлината на прожекторите, повтаряйки едно и също, и Anderson недвусмислено го е разбрал по трудния начин. Wilderness е отваряне на нова страница, почване на чисто и поставяне на творческите амбиции на Anderson над желанието му да продава. Резултатът е покъртителен – изцяло акустичен звук (чело, пиано, акустична китара и вокали), безкрайно прости двуакордни мелодии и болезнено открити и искрени текстове. Достатъчно е да чуем злъчното обяснение в любов The Empress или извечния копнеж за красота в P Marius за да бъдем искрено разчувствани, каквито и да са нашите грижи. Brett Anderson е открил изключителната красота в простотата и я използва за основа в следващите си проекти, като резултатът е впечатляващ. Творецът е истински и осъзнат, и вече загърбил славата тръгва по дългия и недружелюбен път на своя ментор – вече споменатия Scott Walker.

    8.King Crimson – The Power to Believe (2004)




    She carries me through days of apathy.
    She watches over me.
    She saved my life - in a manner of speaking -
    When she gave me back
    The power to believe.


    Ако простотата в този стих е обезоръжаващо красива, то нейното представяне е почти непроницаемо сложно. И точно това 'почти' прави разликата. The Power to Believe е албум, който с всяко следващо слушане разкрива нови черти, докато най-накрая не бъдем ударени от прозрението, че King Crimson са израстнали в последните 35 години. King Crimson звучат не просто съвременно, а футуристично, по свой собствен начин, и The Power to Believe през 2004 е толкова напредничав и актуален, колкото е бил In the Court of the Crimson King през 1969. Не мисля че има много творци, които могат да се похвалят с такова развитие.

    7.Porcupine Tree – Fear of a Blank Planet (2007)




    Не само групи на по 35 години правеха (качествен) прог рок в това десетилетие. И макар броят им наистина да е крайно ограничен, Porcupine Tree изпъква със своето добро познание както на класици като Pink Floyd и King Crimson, така и със своята съвременност и доброто разчитане на новите тенденции в музиката през последните 15 години. Всичко това е въплътено във великолепния Fear of a Blank Planet – най-концентрираният албум на групата в тяхната кариера. Наместо традиционните 12-15 песни в траклиста тук има едва 5, свързани музикално и концептуално една с друга. Това е албум за поколението, което умира от скука, но не гаси екрана; което е затрупано с информация, но няма знание; което постоянно пише, звъни и чати, но не общува. Нашето поколение. Музикално концепцията е прекроена почти съвършено, само няколкото метъл рифа накъсват потока от звук. Актуалността на албума е безспорна, и надали скоро това ще се промени.

    6.Arcade Fire – Funeral (2004)




    Една от аномалиите на десетилетието – никому неизвестна инди група прави дебютен албум, който добива монументална популярност. Превземат всички не-MTV класации и пълнят стадиони. Доста невероятно звучи, имайки предвид същността на тяхната музика – странен бленд от многобройни стилове от класически рок до камерна музика, водени от несигурните вокали на двамата съпрузи в ядрото на групата. И все пак... тази музика надскача своите съставни части. Написана е за да надмогне кончината на близък, и няма как да не разчувства в своята искреност и желание за катарзис.

    5.The Divine Comedy– Absent Friends (2004)




    На Neil Hannon му се е родила дъщеря, и той иска да сподели цялото си щастие със света. Но той не го прави по шаблони, по сълзлив или наивен начин, а с целия стил и изтънченост на които е способен. Следвайки светлия пример на Scott Walker от края на 60те, Hannon оркестрира богато и плътно своите песни по начин, от който дори неговия идол би бил впечатлен. Връх в албума, както и в цялата дискография на The Divine Comedy е Our Mutual Friend, напълно съвършена песен, довеждаща камерния поп до неговия абсолютен връх – елегантно кресчендо на оркестъра, съчетан с един от най-остроумните текстове, които Hannon е писал.
    „Ellegance against ignorance, difference against indifference, wit against shit!”, плакатно и показно пееше Hannon през 1994. Десет години по-късно той всецяло е изпълнил своята доктрина – създал е остроумен, елегантен, изтънчен и преди всичко преливащ от щастие албум, който ще остави своята следа както първите четири на Scott Walker.

    4.Nick Cave & The Bad Seeds – No More Shall We Part (2001)




    Това не е гневният Ник Кейв, сипейки шумна злъч във From Her to Eternity и Your Funeral, My Trial. Това не е перверзният Ник Кейв, фалшиво пеещ за изнасилвания и убийства в Let Love In и Murder Ballads. Това не е безмерно черногледият изоставен Ник Кейв от Boatman's Call. Това е зрелият Ник Кейв, видял и изпитал цялата болка на света, но и познал щастието и красотата, заради които, макар и несъразмерно малко, животът заслужава всяко усилие и всеки стремеж. Музикално, албумът почива на минимализма на Boatman's Call, като го разширява с по-пространен, но също толкова органичен аранжимент. Кейв и компания все пак остават верни на себе си – едноименната песен всъщност е за сватбата на барда; бегъл поглед из заглавията на песните ще забележи „The Sorrowful Wife” и “Darker with the day”, но това е зряла и осъзната меланхолия, а не самосъжалителен хленч на човек на средна възраст. Баладичността преобладава, но няколкото места на които има пълен рок аранжимент определено постигат своя разтърсващ ефект. Макар и кариерата на Кейв все още да гледа напред, не мисля че той отново ще достигне подобна откритост, съчетана с толкова фини и елегантни мелодии. Пълна благодат.

    3.Goldfrapp – Felt Mountain (2000)




    Естетика. Електроника. Елеганс. Съвършен глас. Това са основните характеристики на един колкото иновативен толкова и моментално познаваем албум. Съблазнителният глас на Alisson Goldfrapp изпъква над плътен аранжимент от теремини, клавесини, оркестър и синтезатори в съвършен бленд. С всяко следващо слушане изникват нови детайли, допълващи с все по-малки краски великолепната картина. Felt Mountain е най-студеният поглед, който някога сте получавали от девойка, седнала на бара. Дистанциран, високомерен и безнадеждно красив. Utopia.

    2.Sigur Ros - ( ) (2002)




    Sigur Ros искат да скъсат с всичко традиционно и да съградят нещо изцяло свое. Албумът де факто няма заглавие (как бихте произнесли '( )'?), съдържа 8 също така безименни песни, чиито текстове са на измислен език, незначещ нищо. Надали без намесата на лейбъла на обложката би стояло дори и името на групата. Албумът е разделен на две части (отваряща и затваряща скоба, ако щете) – в първата е по-мек и топъл, докато във втората пренася подземното царство в колоните на слушателя. Музиката е жанродефинираща за пост-рока – осем грандиозни кресченди започващи от малък мотив и превръщайки го в единствения на планетата. Най-успешно това е в последните две песни, като бих определил последната като Starlessна нашето време. Никоя озвучителна система не е достатъчно мощна за нея. Музикална гилотина.

    1.Radiohead – Kid A (2000)




    Разбирайки, че не могат да постигнат нещо по-добро от OK Computer в областта на alternative-а, Radiohead са изправени пред много сериозен избор – разпад или рисковано скъсване с миналото. Очевидно избират второто. След дълги и трескави сесии в студиото, през 2000 Kid A най-сетне е готов, имайки амбициозната цел да покаже как ще звучи музиката от третото хилядолетие. И успява по почти невъобразим начин. Музиката тук е абсолютно освободена от каквито и да било норми, конвенции или правила; потокът от многопластов звук прелива, достигайки само до най-настоятелните слушатели в своята цялост. Детайлен анализ на албума би отнел място колкото цялата настояща класация, и мисля, че впоследствие ще го направя, но засега няма нужда да кажа повече от това. Музиката на бъдещето през 2000, музиката на бъдещето през 2010.

    А как ще звучи музиката през следващото десетилетие? Основните варианти са два – тъй като настоящата ситуация може да бъде окачествена като 'all time low', тя или ще продължи своето развитие, като след няколко години Lady Gaga и Black Eyed Peas ще ни се струват като Стравински и Мусоргски; или ще бъде срината изцяло с революция, подобна на пънка от края на 70те и грънджа от началото на 90те. Естествено, това важи за мейнстрийма. Хубава и напредничава музика ще продължи да се прави във всички ниши, като единственият въпрос който стои на дневен ред е „Кой“. Поживем, увидем.
  • Hurry up Harry - part 1 new Hox Vox breakbeat record is out

    Dez 29 2009, 18h34 por Hoxerijo



    Hurry Up Hurry - part 1 is a breakbeat prog record, released with a Creative Commons 3.0 ND license, so free to download.

    Last.FM
    http://www.last.fm/music/Hox+Vox/Hurry+Up+Harry

    Jamendo
    http://www.jamendo.com/en/album/57318

    Bandcamp
    http://hoxvox.bandcamp.com/album/hurry-up-harry-part-1-2
  • http://ruserock.info/

    Fev 2 2010, 13h02 por mizzin

    да знаем
    http://ruserock.info/
  • Зимний дворец and Jeanne d'Arc videoclips

    Nov 10 2009, 9h31 por Hoxerijo



    Soundtrack is a song from my album "Outskirt" (2008); I took St. Petersburg Winter Palace - left empty when Nicholas II and imperial family moved to Alexander Palace - as a hint to depict 1905 russian Bloody Sunday.

    "Bloody Sunday (Russian: Кровавое воскресенье) was an incident on January 22 [O.S. January 9] 1905 in St. Petersburg, Russia, where unarmed, peaceful demonstrators marching to present a petition to Tsar Nicholas II were gunned down by the Imperial Guard. The march was organized by Father Gapon, who had collaborated with Sergei Zubatov of the Okhrana, the Tsarist secret police, to create workers' organizations and thus considered by some to be its agent provocateur. Bloody Sunday was an event with grave consequences for the Tsarist regime, as the disregard for ordinary people shown by the massacre undermined support for the state."
    [from Wikipedia - http://en.wikipedia.org/wiki/Bloody_S...

    Subtitles in english and italian.

    -------------------------------------------------------------------------------------------------------




    Track is about a great female historical figure, Joan of Arc, juxtaposed to middle east singers, and a quirky muezzin.
    I worked with paint effects on some footages about Crusades, Jeanne d'Arc and east europe (looking like a little middle east) singers. Track is, briefly, about the juxtaposition of western guitar arpeggios and middle east vocals.

    My intention was putting together women from both sides in Cusades: a western woman, the "étoile" in this case, which dared to act like a male soldier in a demented inquisition environment; and docile eastern singers. They got no moments of glory followed by dying on a pyre, but a continuous subordination, so actually it's a pondering about women's troubles in western or eastern world. Different ways and degrees of cruelty, same patriarchism.

    Clip simply follow this scheme and adds a movie picture support. I needed just a couple of days to finish it as it's a "punk" expression in videomaking. This time I tried to catch the result on the fly, without exceeding in refurbishing every single frame. Not a draft, but a quicker language. And a different subject, it wasn't the right place to unleash some After Effects frenzy quirknesses. At the opposite, I worked on slow motion footages, to achieve a relaxed but a little gloomy mood.

    I found quite cruel in the last sequence to put side by side Jeanne d'Arc in flames and a smiling singer. It was not intended as a revenge of muslim on a christian, but the cruelty in life itself. While one is dying, the other is enjoying his art.

    -------------------------------------------------------------------------------------------------------


    Songs and videoclips are released by Hox (Gianluca Missero) under a Creative Commons Attribution-Noncommercial-No Derivative Works 3.0 Unported License.
  • King Crimson: Islands, 1971

    Nov 10 2009, 21h33 por VelBG

    Останали за пореден път в осакатен състав, имащи ограничено време в студиото и изчерпани откъм идеи, King Crimson записват своя четвърти опус, Islands, през 1971. Почти всеки друг на тяхно място би избрал най-лесното решение на проблемите – повтаряне на вече направеното, запълване на плочата с не дотам качествен материал, лесен сингъл. King Crimson обаче не са всеки – творци от техния извънземен калибър преценяват ситуацията трезво – тъй като нямат достатъчно време да напишат достатъчно първокачествен материал за да издадат цял албум, решават да сменят цялостния си подход. Малкото теми и мотиви, които албумът съдържа – първокласни наистина – са използвани многократно и са развивани максимално; наместо гениалната лудост, водеща музиката във всички посоки в предишните им творби, тук има една не по-малко гениална прецизност и премереност; акцентът е изместен от какво на как; атмосферата и самият звук са поне толкова важни, колкото и мелодията и самата композиция.



    Още с първата песен този подход си личи отдалеч. Докато отварящите песни в предишните албуми на Crimson изискват двуцифрен брой слушания само докато човек осъзнае къде се намира, то във Formentara Lady чуваме почти дванадесет (12) минути повторение на два мотива с постоянно преливащ и вариращ аранжимент. Чéло и квази-оперни беквокали са само част от непривичните за звука на Crimson новости. И ако някой си е помислил, че този албум ще се влачи така до своя край, не е напълно прав – в следващата песен, която е по-скоро продължение на предишната, чуваме същата тема, претворена в 12/8 и далеч по-ускорено темпо. Тук великата група напомня за своите по-луди часове, без да ги достига. The Letters е песен, която съдържа в себе си много силни и различни емоции – от тиха меланхолия до яростна болка. Ladies of the Road е лек comedy relief, увековечаващ групи-културата („All of you know that the girls on the road//are like apples we stole in our youth...”), и твърде вероятно най-позитивното нещо, което Crimson някога са правили. Prelude е каквото подсказва заглавието – инструментал (съдържащ единствения в историята на King Crimson истински струнен ансамбъл вместо мелотрон) към най-завършената композиция в албума – Islands. Белег на абсолютен гений е как само с два прости двуакордни мотива групата успява да достигне емоционалните висини на Рахманинов и Малер. Ако в този момент погледнем към обложката – да, това е Вселената, абсолютното, вечното; отделяне на духа от тялото и поглеждане нагоре. До момента в който това не свърши изведнъж, и отново се озовем в стаите си, на една малка планета-остров.

    Едва четири от песните имат текстове, дело на великолепния поет Peter Sienfeld, който тук за последен път пише за групата. Всеки от неговите фрагменти е поглед върху любовта от различна гледна точка – романс във Formentara Lady, ревност в The Letters, лъст в Ladies of the Road и онази непостижима, универсална и вечна любов в Islands. Така макар и да не може да става дума за концептуалност, със сигурност може да се претендира поне за тематичност.

    Въпреки че Islands не е концептуален албум, и е сглобен буквално от фрагменти – както музикални, така и поетични – той е едно цяло. Парчетата от пъзела са напаснати така че да създадат един завършен, емоционален и човешки албум. Никога преди и след това King Crimson не са звучали толкова достъпно, и всеки, който завърти албума е твърде вероятно да открие нещо за себе си. Същевременно това е и една изключително детайлна творба, която открива нови частици с всяко слушане. Но това, което я прави толкова въздействаща е нейната човечност. Човешко е да се подсмихнем, взимайки си ябълка от чуждо дърво, която се изпречва на пътя ни; човешко е да чуваме лекия шум от педала на хармониума; чисто човешко е и сърцераздирателно тромпетното соло в Islands. Всъщност Islands е – в най-абстрактния смисъл на думата – общочовешки. Поезията на Sienfeld говори сама за себе си.

    Waves sweep sand from my island,
    from me.
    Beneath the wind turned wave
    Infinite peace
    Islands join hands
    Beneath heaven's sea.
  • The Newest Citadel CD is Now Here!

    Out 29 2009, 17h49 por CITADELsongs

    The New Citadel CD is Here!

    Many listeners have been waiting and NOW the wait is over! We've recently loaded the newest Citadel CD for your enjoyment. Only those who take risks will be able to listen all the way through...

    Citadel is never about only one style of music - this 12th release from Citadel proves that point yet again...

    Here's the link:
    D'ANthologie 2 - Crosses Or Crowns?

    Here's the Songs:
    Soft Rock Another
    Psych Prog Wildness
    Symphonic Prog Serpent
    Dark Metal Winter
    Tuba Folk D & D
    Folk Rock Wonder
    Fast Folk Wind
    Jazz Rock Alone
    Baroque Ballad Barque
    R & R High Times
    Vocoder Citadel Manifesto



    Here's an excerpt from the liner notes:
    Citadel ® ~ D’ANthologie 2 - Crosses or Crowns? Replicated at DiscMakers (not a CD-R) with six-panel lyric booklet in a shrinkwrapped and spine labeled clear CD jewel case.
    http://www.cdbaby.com/cd/citadel5

    Combining influences of rock, folk, classical, world, jazz, metal & prog, the band Citadel has spent the last three decades poking their communal noses into nearly every alcove of those diverse cul-de-sacs. On this latest Citadel release, D’Anthologie 2 - Crosses or Crowns?, you’ll again find soft or loud, fast or slow, clean or dirty, just like always with Citadel songs - but the true ‘spectacle’ of this Citadel album is not purely the song diversity; it’s also the horn sections, violin, sax, flute & tuba leads, string sections, accordion, melodic percussion, gongs, sitar, timpani & massive homage to the trademark organs, pianos, keys & synths of Hammond, Yamaha, Roland, Fender, Korg, Moog…

    Lots of bands use those instruments, right, so how is that a ‘spectacle’?

    Glad you asked. See, the catch is, each instrument listed above is this time delivered by only a guitar - or to be more specific, the GraphTech Ghost Godin - one amazing MIDI guitar - and the Roland GR-22 MIDI guitar sound interface Okay sure, you have to hear it to understand the ‘spectacle’ - so when you’re listening, remember - except for drums, bass, guitar, mando, vocals & hand percussion - it’s ALL the MIDI guitar.


    Oh yeah, we almost forgot to mention that genre hoards, novice impersonators and moniker thieves will not be able to grasp the diversity of the true, first, original and real Citadel - we actually frighten the fakes and phonies...but that's what happens when you've been around for over thirty years...seems others the world around want to be us - - flattering maybe?

    Citadel
    It will soon be loaded here too:
    Citadel ®
    And you can find one of our live CD's here
    Citadel®

    Here's some of the tags our listeners use:










    You can get the newest Citadel CD at CDBaby, iTunes, Emusic, Napster, Amazon and dozens of other places...
    Follow Citadel here:

    Citadel on iLike!
    Citadel on Twitter!
    Citadel Facebook Fan Page!
    One of the Citadel MySpace pages!
    Citadel CDBaby Storefront!
    Citadel iTunes Storefront!

    As sad as it makes the copycats, Citadel IS a registered US tradename - and replicants have zero imagination, creativity and no sense of commerce - doh! Enjoy the one true Citadel, 30 years and counting, the Progfest Co-Founders - Since 1979!

    Is that enuff to get you started? Well okay then, here's more...
    One of the Citadel Official Web Sites!
    Another Citadel Official Web Site!
    Yet another of the Citadel Official Web Sites!
  • New Hox Vox toon Videoclip from Étoile: Intro

    Set 5 2009, 22h03 por Hoxerijo

    Subject of clip is swines. I like them, they're clever and it's a stupid common place they love to squelch in the dirt. Vietnamese little pigs are clean like cats.

    Video is an operatic dadaist inferno - where pigs are menacingly main characters. Not an happy end (as it's my favorite mood), but everybody knows what's a swine destiny (no gory images, anyway).

  • Статистика, часть 3: прогрессив-рок // Stats, part 3: progressive rock

    Ago 11 2009, 19h15 por -273C

    После статистических обзоров, посвященных мэйнстриму и русскому року, пришел черед прогрессива. Данные были взяты из топ-100 по тегу . Начнем, традиционно, с числа прослушиваний.

    After statistical researches, dedicated to mainstream and russian rock, the time for progressive has come. The data have been collected from progressive rock's top-100. Let's start, as usual, from number of plays.




    Придирчивый читатель может тут же сказать, что строго говоря, в первой пятерке (Muse, Pink Floyd, Led Zeppelin,Tool, Dream Theater) прогрессивом является только Pink Floyd. Тут следует сослаться как на свободу пользователей last.fm отмечать исполнителей такими тегами, какими они считают нужным, так и на progarchives.com, который считает многих не-проговых исполнителей "prog related". Классический прог - Rush - вновь возникает только на 13 позиции.

    Any reader, familiar with progressive rock, can claim, that in that top-5 by number of plays (Muse, Pink Floyd, Led Zeppelin, Tool, Dream Theater) only Pink Floyd can be considered as truly "progressive" artist. But I should say, that on the first hand last.fm users are free to tag artists by any relevant tags and, on the second hand, progarchives.com treats lots of non-prog artists as "prog related". A classical piece of prog - Rush - appears again only as number 13.




    По числу слушателей классический прог находится в более выигрышном положении. Peter Gabriel и Genesis даже входят в первую десятку. Обратим внимание также на то, что характерное для мэйнстрима плато отсутствует (и на то, что оба предыдущих графика имеют логарифмический масштаб по оси Y).

    Arranged by number of listeners, classical progressive seems to be in a more advantageous position. Peter Gabriel and Genesis are even in the top-10 of the chart. Please note, that there is no plateau, like on the corresponding charts for mainstream (and that both plots are semilogarithmic).


    Pic. 3


    А так выглядит зависимость числа прослушиваний от числа слушателей. Видно, что прогрессив как таковой слушают порядка 600 000 человек (а Pink Floyd - полтора миллиона).

    This is the number of plays to number of listeners graph. You can see, that prog-as-it-is has about 600 000 listeners, while Pink Floyd has 1.5 mln. listeners.

    Далее следует график удельного числа прослушиваний по исполнителям (напомню, что удельное число прослушиваний для данного исполнителя есть число прослушиваний, деленное на число слушателей).

    Then we have a chart of specific number of scrobbles (which is number of plays per listener for a given artist).




    Удельное число прослушиваний в прогрессиве имеет довольно большой разброс для разных исполнителей. Среднее удельное число прослушиваний -25, максимальный показатель имеют CMX и YUP порядка 90.

    Specific number of scrobbles varies much for progressive rock artists, the average is 25. CMX and YUP have the highest index - about 90.



    Pic. 5


    И такой, уже привычный нам вид имеет гистограмма распределения исполнителей по удельному числу прослушиваний - выраженный максимум и длинный хвост.

    And here we have the distribution of artists throughout the specific number of scrobbles. It has rather well-shaped peak and a long tail.

    P.S. Совокупное число прослушиваний у исполнителей из топ-100 по тегу progressive rock - около 800 миллионов.
    The total play count for top 100 progressive rock artists is about 800 millions.

    List of considered artists:
    Pink Floyd, Porcupine Tree, Rush, The Mars Volta, Genesis, King Crimson, Jethro Tull, Marillion, Yes, Dream Theater, Frank Zappa, Tool, Coheed and Cambria, Camel, Riverside, dredg, A Perfect Circle, Emerson, Lake & Palmer, The Alan Parsons Project, Peter Gabriel, Spock's Beard, Gentle Giant, Mike Oldfield, Ayreon, Muse, Blackfield, Anathema, David Gilmour, Van der Graaf Generator, Oceansize, Roger Waters, Kansas, Opeth, Asia, Supertramp, Pure Reason Revolution, The Flower Kings, Pain of Salvation, Electric Light Orchestra, Steven Wilson, Fish, Eloy, Steve Hackett, Neal Morse, The Moody Blues, Led Zeppelin, Kingston Wall, Ozric Tentacles, Anekdoten, CMX, Pineapple Thief, Wishbone Ash, Focus, 3, Caravan, Uriah Heep, OSI, Amplifier, Archive, Can, Arena, Procol Harum, Renaissance, Styx, Rick Wakeman, Fair to Midland, Soft Machine, The Dear Hunter, Premiata Forneria Marconi, IQ, No-Man, Aphrodite's Child, Lunatic Soul, Transatlantic, Gong, Chroma Key, Mostly Autumn, Barclay James Harvest, Robert Wyatt, Gordian Knot, Trans-Siberian Orchestra, Gazpacho, King's X, Hawkwind, Saga, ...And You Will Know Us by the Trail of Dead, Tangerine Dream, Liquid Tension Experiment, YUP, Phideaux, Portugal. The Man, Queensrÿche, Sylvan, Deep Purple, RPWL, Von Hertzen Brothers, The Sound of Animals Fighting, Devin Townsend, Atomic Rooster, Quidam
  • There is magic in this CD...

    Jul 17 2009, 21h25 por Progfestive

    You usually sit down to listen to a new CD hoping that it won't be a waste of your time and that it will fit your tastes but also stretch you out. In other words, growth inside your own specific likes.

    Many times you like one or two songs and that's it, the others bore you for one reason or another.

    But once in a while you discover something that raises the standard for everything else you listen to going forward.

    The newest CD from Citadel ® (also at Citadel® and Citadel ) is the newest standard in my library. Covering so many styles and moods and subjects and sounds and tempos and - well, there were three songs I loved right away, then on the second listen/read, four more joined my faves and by the third listen I was so confused that I couldn't pick a favorite any longer. Plus, the words are real poems, which is a plus for me too.

    It is NOT on Last.fm yet but there are cuts on the band's iLike profile and a dozen or so other profiles. But I got mine on CD from CDBaby after downloading it from DigStation, I also saw it on iTunes.

    Maybe it's because they've been around for 30 years that I figured they may get a little more commercial or less complex...very, very not so. If you take a risk and get it and don't like it, let me know in my shoutbox @ Progfestive.

    I am really impressed with this CD and the midi guitar work of Rejyna is what blows me away most. I cannot believe how real her emulations come across in the mix.

    So, I'm just giving you all a heads up because if you're here on last.fm, it isn't because you're closed-minded. Find it, buy it, shout back at me. Look for the magic...

    D'ANthologie 2 - Crosses Or Crowns?
    D'ANthologie 2 - Crosses or Crowns?


    Image is from the CDBaby site.